Моят малък зведен миг

Елена сбъдва артистичните си мечти в кухнята

За блогърката готвенето е любов, домашните туршии богатство, а най-важен в едно ястие е вкусът !

Елена Тенева е родена в София, но любовта я е отвела в Русе. По професия е компютърен специалист, а като малка мечтала да стане актриса. Като ученичка участвала в артистичен кръжок и печелела награди - най-голямата е първо място сред всички училища в столицата за кака Сийка на Чудомир. И досега посяга и към стиховете, но рядко и обикновено под влиянието на някаква силна емоция. "Въобще, аз съм творческа натура. Страстта ми към кулинарията според мен е също израз на това. Имам прекрасни родители и две сестри, възпитани сме да уважаваме и ценим семейството и традициите. До ден днешен на всички празници сме заедно, вече всеки създал и негово ново семейството. Така се събираме около празничната трапеза към 20 човека", споделя Елена пред "Всичко за семейството".
Първият й брак не бил успешен, но от две години в живота й има нов човек, който е върнал усмивката на лицето й. И за двамата това е втори шанс за любовта и са решени да отстояват правото си да бъдат щастливи. "Събра ни хобито да играем белот. Бяхме партньори и първенци в сайт за онлайн турнири. Така неочаквано се роди любовта и ни даде нов смисъл на живота", признава Елена.
Готвенето е нейната друга голяма моя любов още от дете. Бях някъде на 10, когато започнах с първите кексчета, някои от които отиваха директно в кофата, разказва кулинарката. Според нея човек се ражда с тази любов, с този специфичен усет за вкусове, със супер чувствително небце.
Елена няма претенции за мастер шеф, защото кулинарията не я привлича като професия, по-скоро за нея тя е хоби, страст, релакс и най-вече любов. Радостта и удоволствието да гледам как любимите ми хора хапват от нещата, които съм приготвила, ми е достатъчна, споделя тя.
През годините се е учила от всеки, който я впечатлявал с някое ястие. Следвайки народната мъдрост, че занаят се краде, усъвършенствала уменията си. Първо си взимала майсторлък от майка си, от бабите си, от други близки и роднини. Сега чете кулинарни сайтове и непрекъснато гледа специализирани телевизионни канали. Трябва да си и любознателен и любопитен. "То не става изведнъж, нужно е време, практика, усет и най-вече желание. Естествено, че съм имала провали, всеки е имал. И до ден днешен се случва нещо да не се получи, но все по-рядко, защото с натрупания опит знаеш как да се пазиш от грешките", обяснява Елена.
Блогът й "Готвенето всъщност е любов" се родил  случайно и без предварителни планове. В Русе се оказало изключително трудно намирането на работа. Елена си стояла в къщи и търсела начин да запълни времето си. Членувала в кулинарна група във фейсбук, видяла там как хората си снимат храната и качват рецепта, ако им я поискат. "Казах си: я да снимам и аз. Беше точно преди 1 година. Качих снимката и рецептата на една питка без месене и хората пощуряха. За няколко часа рецептата събра над 3000 харесвания. Беше ми много приятно. Така започнах често да снимам и качвам каквото съм сготвила.  Усещах, че хората харесват храната ми", разказва любителката кулинарка.
Някъде 3-4 месеца й били необходими, за да узрее идеята и да си направи собствен кулинарен блог. Започнала да готви усилено, целта й била всеки ден да качва нова рецепта. Страницата във фейсбук и блогът се развивали с шеметна бързина, трупали се нови и нови последователи. Така през лятото Елена основала и своя кулинарна група. Това темпо има и своите негативи, които срещам ежедневно като отношение от някои други кулинарни блогъри и администратори на кулинарни групи, които съботират качването на рецепти от мен, но аз съм над нещата, казва Елена.
В блога й няма бутикови рецепти, а по-скоро традиционни, но приготвени с желание и любов. Коментарите под тях й служели като напътствия. Най-много цени признанието на Свилен Стоянов, според когото рецептите й са с лесни за намиране продукти, без префърцунености, без залитания по масови психози за "здравословно хранене", лесни за приготвяне, със свобода за творчество и мнооооого вкусни.
И без потвърждението на Елена, само от блога й става ясно, че боготвори картофите. Непрекъснато изпробва нови ястия с тях. Приготвя даже пастет - добавя към варените картофи майонеза, кисели краставички, чесън и подправки на вкус. Отличен вариант за закуска се получава. Любими са й маслените картофи, които овкусява според ястието, което гарнира с тях. Реже дебели резени, бланшира ги за 5 минути и после ги пече във фурната с масло. Отгоре добиват хрупкава коричка, а вътре са направо мозък. Прави ги и на разядка, смесени с варени яйца, печени чушки, сирене, майонеза, кисело мляко и подправки. Приготвя си и домашен чипс - хем вкусен, хем здравословен. Реже картофите на тънко, поръсва ги с подправки и ги подрежда върху хартия за печене. Пече на силна фурна, след 15 минути ги обръща резенче по резенче и пече още малко на по-ниски градуси.
Българската национална кухня е моята любима, категорична е блогърката. Често използва сирене и кисело мляко в рецептите си, ръси с дъхавите родни билки. Но харесва и италианската кухня с всички многообразия на пастата, френската - заради маслото, което с божествения си аромат превръща и най-обикновено ястие в кулинарен шедьовър. Отворена съм да сготвя всяко ястие от всяка национална кухня, стига да е вкусно, обобщава Елена.

Има рецепти, които задължително спазва без грам импровизация, защото и най-малкото отклонение би довело до провал. Най-вече при десертите. Но в същото време почти винаги прави промени, за да нагоди ястието по свой вкус. "Когато ще готвя нещо ново, изчитам най-различни рецепти за него, коментари на хора. На базата на всичко прочетено и на усета ми създавам своята версия. В повечето случай успявам да го направя съвършено", хвали се кулинарката.
Елена няма любима подправка, но обожавам аромата на кимион. В кухнята й има десетки бурканчета, постоянно купува нови и все не й стигат. Не харесва думата "дресинг", бабите, че и майките ни чудесно са си овкусявали салатите и без дресинг. Повече й допада обикновената нашенска "марината", която предпочита сама да си приготвя по свой вкус.

Любимата зимна салата на Елена е консервирани, обелени и нарязани на кубчета домати с праз лук. Застудее ли, е почти неразделна част от менюто ни,  каквото и да е то, защото е подходяща за всичко, а и си е наш български познат и обичан вкус, категорична е майсторката. Смята, че да имаш мазе, пълно с домашно приготвена зимнина, е равно на богатство. Целогодишно в камерата на хладилника слага магданоз, копър, целина, моркови, зелени и червени чушки. Когато има възможност и най-вече място за съхранение, си прави консерви. Каквото няма, подбира внимателно от магазина. За храна не жаля пари - за да стане вкусно едно ястия, то трябва да се приготви с висококачествени продукти, категорична е Елена.
Стане ли дума за десерти, на върха на класацията й стои Негово величество шоколадът. И него като картофите обожава във всички форми. Затова и в блога й преобладават рецептите с шоколад. Не се и опитвам да се боря с тази страст, мъжът ми също е виден шокохолик и вкъщи винаги има всякакви вариации от него, признава тя.
Нито в кулинарията, нито в живота съм крайна, а винаги поддържам някакво умерено ниво, обяснява Елена. За нея най-важното в едно ястие е вкусът и ако има здравословен вариант да стигне до този вкус, тя с удоволствие се възползва от него. Но не прави компромис, макар да уважава хората, които са направили този избор за себе си и се хранят единствено здравословно .

ПЕПА ЙОРДАНОВА

Това е линк към кулинарната група,където първи ще виждате новите рецепти  , може и вие да качвате ваши ястия и рецепти и да водим всякакви дискусии на кулинарни теми,така че заповядайте  в нея като  КЛИКНЕТЕ  ТУК